„Приятели бързо се дивете

Докато снегът е още бял."

                    Марин Сореску

 

Вали и моят чадър е в друг тролейбус. Един си забравя чадъра. Друг ръкавиците. Друг - врата отворена. Друг - северния вятър отворен; на някого, от горния етаж му тече вряла вода на главата. На друг нечистотии. В магазина една госпожица си забавя късмета, опакован в станиол. Един хирург забравя ножиците в корема ми. Някакви строители забравят пътя недовършен. Един продавач забравя да ми върне рестото. Ехото забравя как да отговори казва „бау-бау" вместо "хей-хей"! Една лъжа забравя от къде идва и казва, че идва от рая. Гледачката забавя отговора, лудият - какво е попитал. Един забравя да си сдъвче залъка, друг забравя да престане да дъвче. Някой има книга и забравя, че има сполука. Един поет забравя да се роди, един плач забравя да умре. Вали и моят чадър е в друг тролейбус. Едно малко сърце забравя да тупти, една груба обувка забравя да си махне шпорите от дланта на падналия от дървото лист. Някой си ляга с празни гърди, като си забравя небето навън. Друг хваща сабята с ръка, хваща я за острието, забравил, че е голо. Един забравя началото на песента, друг - някои думи. Друг забравя майка си. Вали и моят чадър е в друг тролейбус. Един забравя да си отмести погледа от някого, друг си забравя ухото под вратата. Един забравя на къде е тръгнал. Друг - от къде идва. Устата забравя за сърцето, идеята - за онзи дето я е родил. Един забравя върху сърцето на Хирошима атомна бомба. Друг забравя да излезе от пещерата. Забравя се едно обещание. Една клетва. Един договор. Някакви цветя забравят да поникнат. Някои птици - да се върнат. Някакви извори забравят да текат. Земно кълбо, накъде, толкова забързано, толкова разсеяно?!