Мит:

Това е едно от най-често повтаряните изречения. Можете би сте го чували и от своя преподавател по езика, които учите. За повечето преподаватели по език, основна цел е да накарат учениците си да говорят, колкото се може по-рано и колкото се може повече. И така по време на час да говорят техните учащите се, а не те.

Факт:

Говоренето е имитация. Говорейки майчиния си език не си измисляте своя собствена граматика, речник или произношение. Използвате граматиката, речника и произношението на хората около Вас.

Аналогична е и ситуацията, когато се опитвате да говорите чужд език. Вие имитирате граматиката, речника и произношението на носители на езика, за да може да звучите правилно и естествено.

Ето защо е очевидно, че за да говорите като носител на езика трябва да слушате и четете какво и как те казват на съответния език. По този начин научавате лексиката и граматическите структури , с които можете да изразявате мислите си. В резултат става все по-лесно да изрязвате мислите на този чужд език.

Обратно, ако следвате популярния съвет да с концентрирате върху говоренето, отколкото върху слушането и четенето, ще научите ограничено количество думи и конструкции и подобно да други учащи ще трябва  да се задоволите с ограничения си речник и граматика. Това означава, че ще се затруднявате да изразявате мислите си на чужд език.

Как да разберете, че Ви е рано да говорите и ще трябва да натрупате малко повече опит като отделите още време за слушане и четене

Ако:

- не знаете как да започнете изречението си дори и след кратко замисляне

- спирате по средата на изречението и не можете да продължите

- това което казвате звучи странно, защото не знаете как да го кажете по естествен начин

- често правите грешки и не го осъзнавате