Често срещана тенденция е в група за изучаване на чужд език обучаващите се с неохота да подхождат към говоренето. Подобрявайки уменията си по отношение на останалите си умения, те намират, че е трудно да говорят, не защото не могат, а защото се страхуват от това. Проблемът е още по-осезателен, когато става дума за възрастни хора, защото те се притесняват да не изглеждат смешни в очите на другите.

Говоренето е най-важното умение, когато става дума за учене на чужд. Докато умения като чете и писане биха могли да бъдат избегнати, в ежедневието необходимостта да говорим е навсякъде.

В тази връзка предлагаме както на преподаватели, така и на учащи чужди езици, няколко съвета как да мотивират или да се мотивират да говорят.

1. Намаляване нивото на трудност - Особено в началото на упражненията по говорене е необходима да се създаде усещане за увереност и липса на напрежение чрез по-ниско ниво. Така мотивираността да се говори ще се повиши.

2. Споделяйте опит - Ако учещият чужд език може действително да свърже това, за което трябва да говори, с реални ситуации от неговия живот ще има повече какво да сподели и увереност да го каже. Така че в упражненията за говорене трябва да се избират теми подходящи за аудиторията както във възрастово, така и в съдържателно отношение.

3. Толерантност към използването на майчин език - Някои преподаватели стриктно съблюдават използването само на чуждия език по време на урок. Резултатът често е отчайващ - много тиха група обучаващи се. Необходима е известна толерантност към майчиния език, особено когато разговорът е между двама обучаващи се. Въпреки това не трябва да се прекалява и когато не е необходимо да се използва майчиния, все пак, да се говори на чуждия език.

4. „Не прекъсвай" - Това е принцип, който трябва да съблюдават както преподавателите, така и тези от групата, които се чувстват по-свободни в говоренето. Ако бъде прекъснат човек, който се опитва да създаде умения за говорене на чужд език, за да бъде коригирано произношение, лексикална или граматическа грешка,  той ще загуби увереност и по-скоро ще замълчи, отколкото да продължи да говори. Преподавателят  трябва да се стреми да обобщава често срещаните грешки, да насочва вниманието към тях преди и след упражнението.

5. Равнопоставеност - При устните упражнения по чужд език, ако групата се състои от повече души, обикновено се обособяват по-малки групички или двойки. При това делене трябва да се следи във всяка група да са включени хора, които имат аналогична комуникативна и говорна активност, за да може всички да участват, а не да се дава поле за изява само на по-напористите.

6. Повече въпроси -  (съвет по-скоро към преподавателите) - Често обучаващите се дават кратки отговори, защото не могат да измислят какво да отговорят на поставен въпрос. В такъв случай не довършвайте или не започвайте изречението на курсиста, не прехвърляйте въпроса към друг в групата. Така по-скоро ще подчертаете неспособността на първия посочен да говори и следващия път говоренето ще се случи още по-трудно или курсистът ще откаже да говори изобщо. Задавайте повече въпроси, на които обучаващият се да отговаря, макар и кратко.

7. Факторът време - Курсисти в активна възраст, които са се научили да реагират бързо искат да приложат тези умения и при ученето/ говоренето на чужд език. Това обаче не може да стане в началото и е нормално да е така. Въпреки това често е причина за неудовлетвореност и несигурност. Не бързайте, дайте си време да помислите и формулирате мисълта си на чуждия език. По-добре е да кажете нещо по-бавно, но вярно, отколкото да изстреляте глупост.