1. Агнодики – Гърция (400 г. пр. Хр. )

Призната като една от първите жени гинеколози, Агнодики смело практикувала медицина в Древна Гърция, въпреки че смъртна присъда заплашвала всяка жена, която правела това. В крайна сметка била заловена, но благодарение на застъпничеството на пациентите си била реабилитирана и продължила да практикува.

Факт: Въпреки медицински постижения, осъществени в хода на историята, повече от 800 жени все още умират всеки ден от предотвратими причини, свързани с бременността и раждането – 99% от тях са в развиващите се страни.

2. Сестра Хуана Инес де ла Круз – Мексико (1691 г.)

Критикувана, че изучава светски текстове, прочута писателка и монахиня сестра Хуана Инес Дела Круз паметно защитава правата на жените на образование. През 1691 г. обявява, че „всеки може перфектно да философства, докато готви вечеря“. Превърнала се в национална икона, днес образът й е върху мексиканската валута.

Факт: Въпреки значителния напредък в постигането на равнопоставеност на половете на всички равнища на образованието, различията остават в някои развиващи се региони.

3. Анна Философова – Русия (1860 г.)

 Жена с напредничаво за времето си мислене, изтъкнат активист за правата на жените и филантроп Анна Философова вярвала, че е по-добре бедните да се образоват и обучават, отколкото да им се дават помощи под формата на пари в брой или продукти. През 1860 г. тя става една от основоположниците на общество за подпомагане на бедните, чиято дейност се простирала от подсигуряване на подслон до предоставяне на подходяща работа за жените.

Факт:  Бедността е едно от най-големите предизвикателства на нашето време, което засяга повече жени и млади момичета – тяхното здраве, намиране на работа и сигурност. Днес 836 млн. души все още живеят в изключителна бедност.

4. Кейт Шепард – Нова Зеландия (1893 г.)

Най-известната новозеландска радетелка за даване на избирателни права на жените, Кейт Шепард, заедно със съмишленичките си внася в парламента, т.нар. „чудовищна“ петиция, подписана от 32 000 души, в подкрепа на правото на жените да гласуват. С това се дава начало на процеса, на който Нова Зеландия става първата самоуправляваща се държава, която дава право на жените да гласуват през 1893 г. За сравнение - на българката и то със статут на омъжена, разведена или вдовица е позволено да гласува едва преди 78 години с влизането в сила на новия „Закон за избори за Народното събрание“. Текстът на наредбата-закон гласи, че избиратели са "всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици".

 Факт:  Процентът на жените в политиката е все още по-малък. През 2015 г. жените в националните парламенти съставляват 22%, като се наблюдава известно покачване в сравнение с 1995 г., когато те са едва 11,5%.

  5. Рейчо Хирацука – Япония (1911 г.)

Редактор, писател и политически активист Рейчо Хирацука, става съосновател на първото изцяло женско литературно списание „Seitō“ през 1911 г. От неговите страници тя се опитва да провокира жените по отношение на традиционните им роли в дома. В уводната статия на списанието тя насърчава жените да „покажат скрития гений в нас!“

Факт:  Жените са слабо представени в новините. Около една на всеки четири новини се отнася за жена. Освен това жените съставляват едва 27% от ръководния състав на водещи медии.

 6. Дориа Шафик –  Египет (1951 г.)

 Дориа Шафик  дава тласък на движението за права на жените в Египет през 1951 г., когато заедно с 1500 жени нахлува в парламента с искането за пълни политически права, равенство при заплащането и реформи на законодателството, свързано с личния статут. Това е първата от многото стъпки, с които се проправя пътя към извоюването на правото на жените да гласуват през 1956 г.

Факт:  Равенството на половете пред закона не винаги означава и равенство на практика. Въпреки че повече от 140 държави в техните конституции гарантират равенството на половете, жените срещат неравноправно отношение директно или индиректно в политиката, законите, стереотипите и социалните практики на обществата, я които живеят.

7. Розалинд Франклин – Великобритания (1951г.)

През 1951г. британската химичка Розалин Франклин прокарва пътя към откриването на двойно-спиралната структура на ДНК, чрез революционна употреба рентгеновата дифракция. Франклин улавя известната „кристална картинка“ след като се излага на 100 часа чисто рентгеново лъчение от машина,  която сама е настроила.

Факт:  Жените изследователки в областта на естествените, земеделските, инженерните науки и медицината представляват едва 30% от общия брой специалисти.

8. Ригоберта Менчу – Гватемала (2006 г.)

Първата представителка на местното население в Гватемала, която печели Нобеловата награда, Ригоберта Менчу се бори за социална справедливост, етно-културно признаване на правата на местното население по време и след Гражданската война в Гватемала (1960-1996 г.) През 2006 г. тя става една от основателките на инициативата Носителки на Нобеловата награда, чиято цел е да популяризира работата на жените в областта на мира, справедливостта и равенството.

Факт:  Жените са неразделна част от трайно установения мир. Изследванията показват, че има 35% по-голям шанс за установяване на мир за период от 15 г., ако участват жени. Въпреки това и днес отсъствието на жените на масата за мирни преговори е често явление.

 9. Били Джийн Кинг – САЩ (1973 г.)

Американка тенисистка, шампионка и активист за социални промени, Били Джийн Кинг заплашва да бойкотира U.S. Open през 1973 г., ако на жените не се даде еквивалентна парична награда. Изискването било уважено, което превръща U.S. Open в първият мащабен турнир от неговия вид, предлагащ равно заплащане.

Факт:  Въпреки усилията й разликата в заплащането на жените и мъжете все още съществува във всички сфери на живота. Глобално погледнато жените печелят с 24% по-малко от мъжете.

 10. Юнити Доу – Боцвана (1992 г.)

Като ищец Юнити Доу  печели историческо дело през 1992 г., давайки право на жени омъжени за не-граждани на Боцвана да дават местно гражданство на общите им деца. По-късно става първата жена от Боцвана върховен съдия. По това време предизвиква възторг и  международно признание след като печели дело, с което се позволява на ботсуанските бушмени да се върнат по родните си места.

Факт: Когато става дума за националност, има какво още да се направи. В повече от 60 страни на жените се отказва правото да  придобиват, променят или запазят националността си, включително и да дават националност на съпрузите си с различна националност.

 11. Ванда Шива – Индия (90-те г. на XX в.)

Пламенен природозащитник, Ванда Шива, създава Navdanya в Индия в началото на 90-те години на XX в. с цел да запази уникалните сортове семена от селскостопански култури и да научи фермерите какво значи еко разнообразие. В Navdanya тя създава програма за биоразнообразие, храна и вода, която дава възможност жените да контролират средствата за прехрана на техните общности.

Факт: Устойчивото развитие е ключов фактор за увеличаване на  икономическата независимост на жените. Въпреки това по-малко от 20%  собствениците на земя са жени. Половата неравнопоставеност по отношение на земевладението и тегленето на кредити може да ограничи икономическите възможности за жените фермери.

12. Ловнес Мудзуру и Рувимбо Цоподзи – Зимбабве (2016 г.)

Давайки под съд собствената си държава заради женитбата на  малки момичета, самите те станали жертва на тази практика, Ловнес Мудзуру и Рувимбо Цоподзи творят история след като Конституционният съд на Зимбабве се произнася в тяхна полза, отсъждайки, че никой не може да встъпва в брак преди навършване на осемнадесетата си година.

Факт: Повече от 700 млн. жени днес са омъжени преди осемнадесетата си година. Освен тях 250 млн. са омъжени преди петнадесетата си година.

13. Екатерина Каравелова – България

Високо образована и интелигентна, писателка и председател на Съюза на българските писатели,  учредител на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, във времето, в което българската жена е била лишена от право на глас, Екатерина Каравелова има завидно влияние не само върху съпруга си - министър-председателя Петко Каравелов, но и в българското общество като цяло.  Този факт бил очевиден и дори се ширела анекдотичната фраза: "Да се срещаме ли с министър-председателя или направо да отидем при Каравелова?".

Факт:  Жените в 43то НС съставляват по-малко от 18%, т.е. в Парламента към днешна дата депутати с нежни имена са 43 около народни избраннички.