За всички свободно говорещи английски език може би ще е интересно, че “the Kronecker pairing on the homology and cohomology of a space should be thought of as an analogue (in fact it is a generalization) of integrating a differential n-form along an n-dimensional submanifold?”

Дори и да сте носител на езика, освен ако не се интересувате от алгебрична топология, което представлява дял от математиката, който използва средства от алгебрата за изследване на топологични пространства. Причината е, че езикът и свободното говорене на чужд език е относително понятие. Никой няма да бъде напълно свободен в говоренето на чужд език, като английския например, защото той се говори от толкова много различни хора в толкова много различни обстоятелства, за да се опишат толкова различни дейности по целия свят. Може да сте носител на езика, но това няма да ви помогне да разбереш 80-годишен автобусен шофьор в Шотландия, който обяснява какво ужасно време е било през лятото преди 50 години, както и да вникнете в лекцията на професор по алгебрична топология. Това важи не само за английския език, но и за испанския, китайски, хинди, гръцки, арабски и т.н.

Има два мита, които правят ученето на чужд език много по-страшно от колкото е всъщност

Мит № 1 – Свободното говорене на чужд език е абсолютно състояние, т.е. не можеш да говориш свободно чужд език, докато не си напреднал. Съществува схващането, че владеенето на един език се дели на де състояние: „свободно боравене с езика“ и „несвободно такова“. Но един прост пример ще покаже колко мътни са тези води всъщност: ако съм роден в Москва, но се преместя в Торонто и от четиринадесетата си година не говоря изобщо руски език през остатъка от живота си. Дали ще мога да говоря свободно руски, когато стана на 40, а на 70?

Мит № 2 - Свободното говорене на чужд език е свързано само с лексиката и граматиката, т.е. няма общо с културния или физическия контекст

Някои държави имат различен начин с жест да покажат „ДА“ или „НЕ“, а свободното писмено изразяване няма да ви помогне в разбирането на кимането. В Италия например използват думата „redot“ за известната група The Red Hot Chili Peppers.

Мит № 2 Ученето на чужд език е линеен процес. – Хората говорят за ученето на чужд език все едно, че приготвят кюфте за хамбургер. Започваш и си „неопечен“, минаваш тест – ставаш „средно опечен“, след още един тест си „добре опечен“ и тогава ти си свободно владеещ този език. Браво! Господства схващането, че ако минеш достатъчно тестове ще станеш напреднал и ще владееш свободно съответния чужд език, но езикът е жива материя той се случва по в рамките на конкретен повод и относно този повод, а този повод не се поддава на външни критерии, според които да бъде определен като стандартен.

Да, във всеки език има граматически правила, но ние ги научаваме, за да ги забравим. Идеята за свободното владеене на чужд език често ни кара да се чувстваме като в клетка. Целта е да забравим тази клетка.

Тези примери съвсем не означават, че липсват стандарти или, че ученето в класна стая реална или виртуална не може да ни даде необходимите знания, напротив, просто винаги има какво още да научите. Примерите обаче илюстрират, че употребата на един език се променя и узрява. Различията между начинаещ и напреднал стават по-малко забележими, когато езикът се употребява в реални условия.

Какво означава човек да владее свободно чужд език?

Отговорът ще дам посредством един пример: Нека сравним абсолвент, който може да чете трудни текстове в областта на математиката на арабски, но не знае думата за магазин „Плод и зеленчук“ с пътешественик, който е научил арабски в движение – разговорно, без перфектна граматика, но който може да се ориентира лесно в автобусната система в Мароко. Как мислите кой от тоя е по-напреднал във владеенето на арабски? 

Източници:

1) https://www.babbel.com/en/magazine/myths-of-fluency

2) https://www.youtube.com/watch?v=sU0zagnWeh8