Прошка, Сирници, Сирни поклади,Неделя сиропустна или Сирни Заговезни. Подвижният християнски празник, отбелязван 7 седмици преди Великден и една седмица след Местни заговезни, е почитан от малки и големи. Неделя сиропустна се свързва с обичая „Прошка“, при който младите отиват в дома на възрастните, за да искат прошка.

 Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.

 

На този ден децата с желание се включват в ритуала хамкане. Без ръце те трябва да хванат вързана за конец халва или яйце. Вярва се, че дори и докосването до вързаната храна ще донесе здраве на умелия малчуган. След това конецът се палел и възрастните каква ще е годината. Ако конецът припламне, то ще има сватба в къща с деца на възраст за женене Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.

Интересен елемент от обредността в този ден е, че влюбените младежи се обясняват в любов на своите половинки за последен път до Великден по особен начин, като хвърлят  в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян.

Днес на масата задължително присъстват храни, приготвени с мляко и млечни продукти, а също и яйца и риба. Традиционният десерт днес е халвата в най-различни разновидности.