1. Двойното отрицание е граматическа особеност, която българският език, както и някои други славянски езици споделят.

2. Българският е единственият славянски език без падежи, което го прави може би най-лесният славянски език за учене. (Дали наистина е така?)

3. В българският език съществува глаголна форма/ наклонение/, което се използва, когато се преразказва история, на която разказвачът не е бил свидетел, а просто е чул. То може да се използва дори и ако разказвачът е бил пряк участник , но не си спомня. (А кое е то?)

4. В съвременния български няма повече от 20 думи, които идват от езика, на който са говорели прабългарите.

5. В повечето езици глаголите имат инфинитивна форма, в българския – нямат.

6. Граматическата особеност, която прави българският език уникален сред другите славянски е, че определителният член стои в края на думата, подобно на скандинавските езици.

7. В много отношения българският език има повече общи граматически особености с другите балкански езици, отколкото със славянските, към чието семейство се отнася. Тези прилики се наричат балканизми. Една от тях е образуването на бъдеще време с глагола „искам“ (Искам да отида в библиотека.), която се среща в 5 балкански езика – албански, български, гръцки, румънски и сърбохърватски

Тези, още любопитни факти за всички европейски езици, както и още активности свързания с тях може да намерите на официалния сайт на Европейския ден на езиците: http://edl.ecml.at/Home/tabid/1455/language/bg-BG/Default.aspx