В миналото Гергьовден отбелязвал началото на стопанската година, която продължава до Димитровден. За това празникът е почитан, както от земеделци така и от животновъди. След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги. Тази традиция продължава и днес в много райони на страната. Традицията повелява домакинята да стане става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, да премете двора и пътя и да закичи вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче, бук и люляк за здраве. Зеленината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината. След това идва ред на приготвянето на празничната трапеза и на най-важната част от нея - печеното агне. То се пълни с плънка от ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки и се зашива с червен конец. Неповторимият му вкус се постига с печене в пещ, което е мъжка работа. След обилното похапване обаче, въпреки желанието за сън и почивка, не трябва да се ляга и да се заспива. Вярва се, че така ще отнемеш съня на живите агнета и те ще бъдат неспокойни и ще блеят непрекъснато. Затова направете една разходка сред природата, берете цветя и се радвайте на красотата около Вас. А ако завали дъжд?... Тогава радостта ще е по-голяма, защото всяка капка дъжд на Гергьовден е златна, живителна и пълни хамбарите с жито.