..Еее, да, съгласна съм - основното предназначение на езика е да служи за комуникация. В този смисъл, най-важното е да прескочим езиковата бариера и да проговорим, без да мислим дали правим грешки, колко са те и от какъв вид. Милиони пъти съм чувала от учащи: "И защо трябва да уча 10 различни думи за "цел", като те, хората, и с една ще ме разберат." или "Ама хората наистина ли използват всички тези граматични времена? Дори в ежедневните си разговори ли?" Моите курсисти са прави до известна степен - наистина "хората" ще ги разберат, дори да работят с 2-3 граматични времена и да знаят само една дума за "цел", стига въпросната цел да лежи някъде по пътя на най-малкото съпротивление. Друго нещо си е богатството на езика. Чувството да бъдеш не само разбран, но и оценен и уважаван, е несравнимо. И всичко това, само защото си успял да изразиш мисълта си малко по-точно и цветисто. Малка цена за високо самочувствие, нали? Освен това, хората не винаги ще ви разберат, независимо дали си помагате с езика на тялото, малки рисунчици или пантомима. Ето един пример, за който се твърди, че е реално съществуващ надпис на витрината на месарница в една англоговоряща страна: "FRESH MEAT. THE BUTCHER KILLS HIMSELF TWICE WEEKLY." вместо правилното: 'The butcher slaughters his stock twice weekly." Ако не успяхте да разберете примера, значи моментът е идеален да залегнете над учебниците. Този месар хората не го разбраха.