Много хора са убедени, че щом отидеш в чужда страна, автоматично ще проговориш езика й. В тази категория влизат и много родители, които плащат луди пари, за да изпратят децата си в езикови училища в Англия, и очакват от тях да се върнат с перфектен английски.Но, о чудо!Факт: Повечето имигранти в Щатите не говорят английски добре, дори след 20-годишно пребиваване в страната. Много от тях си влачат едни и същи грешки години наред и говорят със силен акцент. Причината да не обръщат внимание на граматиката и произношението си е, че другите и без друго ги разбират и или са твърде учтиви, за да ги поправят, или също говорят с акцент!Когато живееш в чужда страна, най-напред научаваш онези неща, без които не можеш да оцелееш - да разбираш ежедневната реч, да си купуваш неща и да разговаряш с колегите/приятелите си. Оттам нататък зависи от мотивацията на човека, свободното му време и способността му да запомня нова информация (т.нар. "усет към езика")Да отидеш в чужбина, за да подобриш нивото си на владеене на език, си има и положителните страни, разбира се. Имате неограничен достъп до хора, за които въпросният език е майчин, и голяма част от тях ще са достатъчно дружелюбни и приказливи. Ще имате възможност да доизгладите проблемите си със слушането на чужда реч (хайде да не  се лъжем, речта от филмите и телевизията съвсем не е представителна извадка на акцентите и особеностите, които ще срещнете в "реалния живот"). Ще научите много ежедневни или съвременни думи, които не се чуват често по филмите и не, нямам предвид цинизми. :)С две думи, най-добре ще е да започнете изучаването на езика в собствената си страна с помощта на специалист - ще бъде по-безопасно и ще ви излезе по-евтино. След като понатрупате знания и можете да се изразявате що-годе прилично, защо пък да не се наградите с едно вълнуващо  и полезно пътешествие?