Интервю с Тихомир Църов, журналист от Българско национално Дарик радио

Интервюто може да чуете тук.

Мога да я опиша по много начини. Да разказвам за съчетанието между впечатляващи физически данни и интелект, за силната воля, за това, че знае накъде отива, че не проспива часовете от живота си. Че за нея времето е ценен ресурс. Мога да разкажа за професионалните й успехи, както и за духовните измерения, към които се е устремила. Аз избрах да я представя по друг начин – една алчна за знания жена. „Алчността за знания не е порок” – твърде категорично звучи тя с това твърдение в първата си книга „Как да учим език ефективно”. Анелия Атанасова издаде свой мотиватор за учене. Това е книга, написана по един много нетрадиционен начин – забавна е, изпълнена с много ценен опит, който в дългата си практика Анелия Атанасова решава да сподели с широката аудитория. 

Защо определяш своята книга „Как да учим език ефективно” като мотиватор?
 
Мотиватор е, тъй като от всяка страница струи мотивиране за учене на език, но и на всяка друга дисциплина. Дали наистина е така – ще кажат читателите. До този момент мои приятели и колеги, които са прочели книгата казват, че ги мотивира. Някои от тях започнаха да учат чужд език. Не, не се шегувам. Наистина. Това ми доказва, че действително книгата мотивира.
 
Тъй като започнахме с алчността за знания, нека поговорим за нея. Как се сети да използваш думата алчен в такова изречение? Нетрадиционно е и провокира!

Не се сещам за точния момент, когато това ми е хрумнало. Много обичам метафори, много обичам малко по-нестандартно, сюрреалистично виждане по отношение на ученето. Дано да се е получило така, дано да провокира тази дума. Алчността не винаги е с отрицателен знак.
 
Кога усети в себе си тази алчност?
 
Скоро, преди няколко години. Мога да кажа, че имам стремеж да уча повече и непрекъснато. И никога не ми стига. Невинаги е било така с мен. Предполагам, че съм го развила с годините. Апетитът за знания идва, когато четеш и ги получаваш Вярвам, че с повечето хора е така. Ако човек има периоди, през които не се занимава с никакъв интелектуален труд, не чете литература, която е стойностна, влиза в режим, който не го кара да се самообразова. Влезеш ли в другия режим, много трудно се излиза.
 
В книгата „Как да учим език ефективно” ученето се разглежда като процес, свързан с изключително много фактори. Говори се за ученето като за стил на живот.
 
Аз смятам, че абсолютно всичко е свързано с абсолютно всичко. Процесът на учене на език е като ученето на всичко друго, но има своите специфики. Засегнала съм ги в книгата. Процесът на учене, в малко по-широк аспект, има връзка с начина, по който човек живее. Начинът, по който спортува, ако спортува и какъв спорт упражнява. Как се храни. Дали е щастлив. Дали е удовлетворен. Дали има ограничаващи вярвания. Дали има самочувствие. Всичко това влияе върху процеса на учене. Тук е мястото да кажа какво ме провокира да напиша тази книга. Фактът, че хората с които се срещам - а това са хора, искащи да учат език или децата им учат, или са преподаватели по някакъв език – тези хора ми задават въпроси, стигнали са до някакъв свой дефицит, който няма нищо общо с ученето на език. Но има общо с личностните характеристики и с парадигмата, която те имат за света. Нуждата от книгата се появи в мен, тъй като видях, че хората имат необходимост от такъв пътеводител.
 
Какви въпроси ти задават тези хора?
 
Мога ли да уча два езика едновременно? Няма ли да обърквам единия от тях?
 
Какъв е отговорът, който даваш?
 
Да, може! Объркването е част от процеса на учене. По-добре е да се учат два езика едновременно, да объркваме и в крайна сметка да ги научим, отколкото да се страхуваме от объркването и да не правим нищо. Друг въпрос, който ми задават е на колко години едно дете трябва да започне да учи език. Отговорът ми е – още щом се роди. Дори когато е в утробата, майката може да му пуска да слуша езика.
 
В книгата казваш, че има ограничаващи вярвания, които пречат да се учи ефективно!
 
Такова ограничаващо вярване е, че човек никога няма да научи един език, никога няма да проговори или да започне да пише. Чувам констатацията, че на някой не му се отдават езиците.
 
Това съм го чувал често и аз. Реалност ли е?
 
И да, и не. Както с всичко и тук съществуват хора, които имат повече талант и други, които имат по-малко. Въпросът – отдават ли ми се или не езиците, не е правилен. Независимо, дали на човек му се отдават или не – той е в състояние да научи езика. Въпросът е иска ли, трябва ли му или не! Ако на човек му трябва или иска да го научи, сяда и започва да учи. Няма човек, на който да не му се отдават езиците тотално, защото всеки е научил майчиния си език.
 
Звучи логично. Всички отговори са дадени в книгата „Как да учим език ефективно“!
 
Да. Това, което казвам, в малко по-разширен вариант, е казано в книгата.
 
Книгата е лесно четима, в нея е вложено много чувство за хумор, някъде между редовете. Забавно ли е човек да учи език, защото книгата е написана по един забавен начин?
 
Ученето на език, дали е забавно, зависи от самия човек. Ако на човек му е забавно, трябва да се радва и забавлява. Ако не му е забавно, но държи да научи някакъв език, има всички ресурси, всички възможности да си го направи забавно. Вярвам в това 100%.
 
Някой питал ли те е как?
 
Отговорите са в тази книга. Погледнато е от много гледни точки и много ракурси.
 
Къде може да се намери първата книга на Анелия Атанасова?
 
В големи вериги книжарници, в габровските книжарници, както и чрез двата ни сайта – intenziv.com и intenzivno.com. Искам да кажа за кого е тази книга. Тя е за всички, които искат да учат езици, за родители, чиито деца учат езици, за учители, които преподават езици, но и за преподаватели на други дисциплини. В книгата има техники за учене, които помагат на всички. В книгата има акцент върху ученето на език, тъй като аз се занимавам професионално с това. За да се учи език, трябва да се знаят принципите на учене по принцип. Как работи мозъкът, какво да очакваме от един процес на учене, какво да очакваме от себе си като хора. Трябва да знаем тези неща, за да нямаме погрешни очаквания от самите себе си. Първо е необходимо човек да има необходимата подготовка, преди да започне да учи каквото и да било. Както преди да тръгнем да пътуваме си приготвяме багажа, така е и с другите неща. Необходима е стабилна основа, върху която да се гради. За да няма погрешни очаквания и да се разочарова без причина. Процесът на учене трябва да е здравословен. По принцип няма причина някой да се разочарова, но той си мисли, че има. Важно е човек какво мисли. И книгата мотивира за преодоляване на тези неща.